сряда, 15 февруари 2012 г.

Стара куилинг картичка - An old quilling card

Една стара картичка се върна при мен за кратко. Собственичката й си я пази, но от стоенето в изправено положение някои от елементите се бяха разлепили. И картичката се върна при мен за кратко - колкото да й залепя елементите и да я снимам (с помощта на Рали от Майсторийките на Рали).
Припомни ми времето, когато започнах  да правя картички с куилинг около 2008 година. Гледах модела от едно видео.
П.П. Намерих видеото и сега осъзнах, че е на DoCrafts от 2007 година.Харесвам и списанието им Creativity.



вторник, 14 февруари 2012 г.

Честит празник на влюбените! Happy Valentine Day!

Честит празник на влюбените!
Напоследък доста хаотично се занимавам с хобито си.
Основно май навивам кръгчета с разни идеи за бъдещи празници.
Е, понякога не успявам навреме, но ... поне се опитвам.
А, също така и плетох малки неща на една кука.
Ето малко нови неща, изплетени на една кука:






И един куилинг орнамент със сърца:

С този орнамент ще участвам при Двете елши в предизвикателство “Месецът на любовта”.
Фотоапаратът ми беше на ремонт. За тези снимки благодаря на Рали от Майсторийките на Рали!

Сетих се и за миналогодишната ми валентинка - само цветето беше с куилинг.

петък, 3 февруари 2012 г.

Мисли по стъпките на един необикновен туризъм - Изоставеният Северозапад - Abandoned Northwest

По една случайност познавам журналистката Диана Иванова.
От един град сме - Монтана.

Получих покана от нея за представянето на новия й проект - Изоставеният Северозапад.

Събитието беше в +това.

Много емоционално преживяване беше.
Хем носталгично-сладко, хем тъжно - заради вида на изоставените места, хем с някаква надежда, че може би нещо ще се промени към по-добро.
Документалният филм, който представиха, беше свързан за мене някак си с пътуване с влак - тресе те - нагоре - надолу, има движение, много цветове, прекрасна мелодия. Може би влак - защото най-често пътувах с влак, когато бях студентка и се връщах в къщи за края на седмицата - в първи курс, за края на месеца - във втори и все по-рядко след това.
Болно ми беше за вида на изоставените сгради в Монтана. За две от тях знаех - хирургическият блок и ромското читалище - много близо до мястото, където живеехме.
Ето, написах го в минало време - все още имаме апартамента в Монтана, но след смъртта на татко майка ни се мести при една от дъщерите и никой не живее там. Даже като ходих тази есен да оправям данъците стоях около 15 минути в апартамента и после отидох на гости в роднини и съседи. И както сподели моята приятелка Албена от Монтана - Малей, гледай какъв е живота! Спомням си колко хубаво и светло ми е било да идвам у вас, къща пълна с  обич, а сега ...
За третата сграда - камгарната предачница - или завод "Монтана" - не знаех, че е фалирал през 2004 година и сградата е напусната и изоставена.
И за тези сгради, и за нашият апартамент е същото - като няма хора, които да го обитават и да се грижат за тях - постепенно западат, губи се топлината и се превръщат в призраци.
За апартамента има варианти - да го продадем или да го стегнем (въпроса с парите) и да го ползваме за летни почивки.
Много е хубаво, че Диана Иванова и партньорите й по проекта търсят варианти за оживяване отново на изоставените сгради (и въпроса за парите също е тук!)
Дано да има шанс да се осъществят поне някои от идеите!